Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Срещат се двама. Единият - тъжен, другият - замислен.
- Какво си се оклюмал? - пита замисленият.
- Нещастие имам вкъщи... Любимото ми куче умря вчера...
- Да... - въздъхва замисленият. - И тъща ми...
- Умря?
- Не, и тя е кучка...