- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът.
- Защо? - пита инженерът.
- Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе.
- Всичко това е много хубаво!
- Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика.
- Прекрасно!
- След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени.
- Та това е великолепно!
- Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...
Вървели си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят – захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо – съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии – квии – квиииииик.
- К’во се правиш бе, свиньо – изръмжал Мечо – Знаеш ли на мен как ми заглъхнаха ушите?!