Чукчата се прибира у дома:
- Жена, стоплила ли си чая?
- Да.
Налива му чай, чукчата опитва - студен.
Ядосан го излива на главата на жена си и излиза от стаята.
Жената стои и си мърмори:
- Добре че не го бях стоплила, щеше да ме изгори.
Едва когато нещо си отива, едва когато с нещо се простиш, разбираш колко много значи то за теб и започваш да тъжиш. И болката от страшната раздяла до болка гори в сърцето ти... И тогава ти разбираш, че за нещо си живял, за нещо с което се прости