Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
- Келнер, ние със съпругата ми отбелязваме 25 години съвместен живот. Някакво вино да ни препоръчате? - Кажете първо: искате да празнувате или да забравите?
Семейни 4,411 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един мъж отишъл да си търси работа! Управителят на фирмата го поканил да седне и започнало интервюто: - Кажете ми нещо за себе си - помолил го управителят! Мъжът започнал да разказва, да се хвали, колко е работен и умен и сръчен и накрая казал, че има само един единствен недостатък т.е. имал само едно мъдо! Управителят му отговорил веднага: - Можем да те вземем на работа, но само на половин работен ден! - Защо! - възмутил се мъжът... - Ами, нашите работници до обяд си вкарват и вадят лявото мъдо в левият крачол, а следобяд си вкарват и вадят дясното мъдо в десният крачол! А ти няма да има, какво да работиш следобяд... След страшен запой сеньор Мончелли се прибира чак на Коледа сутринта и чува жена си, която говори по телефона: - Ало, оръжейният магазин ли е? Моля, доставете ми у дома един пистолет калибър шест на трийсет и пет. На чие име ли? На името на вдовицата Мончелли! Никога не се отказвайте! Бъдете търпеливи и спокойно легнете на дивана, докато животът Ви не се промени към по-добро. Тролейбус, всички са притиснати почти интимно. Стои висок младеж, към него се притискат 20-годишна девойка и 80-годишна бабичка. Младежът постоянно намигва на девойката и гледа да се притисне по-силно към нея, но тя неочаквано се провиква: - Извратеняк! Всички се извръщат към троицата в пълна тишина. Младежът: - Какво си се развикала? Самата ти ми галеше по топките преди пет минути! И ми вика още на всичкото отгоре! Девойката: - Изобщо не съм ти барала нищо! Бабката: - Какво ме зяпате така? Просто исках да се запознаете!... Във влака пътуват студент и стар еврейски равин. Студентът попитал: - Извинете, колко ви е часа? Равинът не отговорил нищо, обърнал се на другата страна и заспал. На другата сутрин студентът попитал: - Извинете, защо вчера не ми казахте колко е часа? - Знаете ли, аз си помислих: ако ви кажа колко е часа, вие разбира се, ще ме попитате за къде пътувам. Аз ще ви отговоря, че за Варна. Вие ще кажете, че и вие пътувате за Варна и че нямате къде да пренощувате. Аз, като културен човек, ще ви поканя у дома. През нощта вие ще съблазните дъщеря ми и ще се наложи да се ожените за нея. Така си помислих и реших: за какво, по дяволите, ми е зет без часовник?