Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо…
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Многолюден жилищен район. Панелни блокове, нацвъкани нагъсто и между тях - малка детска площадка.
Хлапе седи посредата на площадката и вика:
- Мамо-о-о-о...
(По-високо) - Мамо-о-о-о...
(Див, неистов крясък, който се чува из целия комплекс) - Мамо-о-о-о...
От балкон на дванайстия етаж се подава жена:
- Кажи, Пепи?
- Кажи на тате да се покаже.