На пейка в парка седят двама пенсионери.
- Старея, приятелю, старея...
- Чак сега ли забелязваш?
- Вчера бях на модно ревю. Пред очите ми минаха толкова красиви момичета, а единственото, което ми дойде на ум бе, че от тях би могъл да излезе чудесен баскетболен отбор...
- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.