Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
На репетиция на оркестъра диригентът недоволен към ударните: - Ако музикант не може на нищо да свири, му дават две палки, и той става барабанист. Театрален шепот от оркестъра: - А ако и с барабаните не се справя, му зимат едната палка, и той става диригент.
Професионални 4,555 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената Шапчица, Джаксън Полак (откъс от статия в ежемесечния журнал "Ars Ultima - Ars Magna") …по силата на допълнение към завещанието на художника, считано за загубено, но открито миналата седмица при реставрацията на картината му "Изкушенията на Свети Антоний" (белия правоъгълник, вляво от центъра), то с днешна дата името на култовото му платно, изпъленно в техника "черно върху черно" - "Бой на негри в тунел", бива заменено в каталозите на "Сотби" от далеч по-описателното - "Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й в стомаха на вълка. Час първи". Въпреки това, близки на гениалния маестро твърдят, основавайки се на очевидно неуместната в общата композиция бяла резка с дължина около два инча в горния десен ъгъл на картината, че изложеното в "Метрополитън" платно е не посоченото в завещанието, а далеч по-късна и зряла творба, а именно "Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й. 4 секунди след намесата на ловеца"… Един пътник пристигнал на забутана гара някъде в прерията. Слязъл от влака, огледал се - наоколо само поле. Попитал началник-гарата: - А къде е градът? - На 15 километра оттук. - Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града? - Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите. Срещат се две акули през септември. Едната пита: - Ти къде почива през лятото? - На Канарите. Там едни богаташи, ти казвам, тлъсти, мазнички, пък и не могат да плуват като хората! Ами ти? - Аз на Черно море. На Албена ходих! - На Албена? Където ходят българските митничари? Ами че ти гладна си седяла цяло лято - всичките са едни нервни, костеливи и спаружени! - Спаружени са, вярно, ама черните им дробчета да видиш!... Младостта би била едно чудесно състояние, ако идваше малко по-късно в живота. Двама каубои яздят през пустинята - единият шеф, другият телохранител. Гледат срещу тях иде друг конник (ама го виждат чак на хоризонта - вижда се дребен колкото една педя). - Убий го тоя! - казва шефа. - Е-е-е, далече е още. След малко го виждат - висок две педи. - Застреляй го тоя! - Далече е, шефе. Яздят още и го доближават на 20-30 метра. - Застреляй го! - казва шефа. - Ама срамота бе, шефе… - казва телохранителят. - От ей-такъв го знам! (показва една педя височина)