Вицет — Димитровград

Когато една книга, каквато и да била, постигне определена интензивност на художествено изпълнение, тя се превръща в литература. Тази интензивност може да се дължи на стила, ситуациите, героите, емоционалния тон, идеята или още половин дузина други неща. Тя може да е и усъвършенстване на контрола ви над движението на сюжета, напомнящо на контрола, с който един велик подавач в бейзбола владее топката.Реймънд Чандлър

Бисери 03.10.2017 4,275 прегледа

Следващ →

Още вицове

Въпрос: Каква е приликата между жената и пушката? Отговор: Ами на пушката става само един калибър, а на жената всякакъв... - Накъде си тръгнал? - На театър. - К’ъв театър толкова рано? - В Софийски районен съд съм на представление днес. Красива дама се вози с такси. Вече пристигат до местопредназначението и дамата понечва да извади пари за да плати, но уви не намира - просто ги е забравила: - Забравила съм си портфейла! - започва да се вайка тя. - Така ли?! - казва шофьора и подкарва в непозната за нея посока. Стига до една гора, вади чаршаф от багажника и го постила на земята… - Но моля ви се, как така - та аз имам две деца, не може такова нещо! - мънка тя, явно примирена - да става каквото става! - Няма значение - казва шофьора - аз имам в къщи десет заека! Започвай да скубеш трева и слагай в чаршафа! Във влак пътували лисицата, вълка, и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита: - Има ли тарикати? Всички мълчат и зайчето казало: - Дайте тогава по 2 лв. След малко се върнало пак и попитало: - Има ли тарикати? Пак мълчали всички. - Тогава дайте по 2 лв. Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълка станал и извикал: - Аз съм тарикат. Тогава зад заека се показала мечката и казала: - За тарикати по 4 лв! Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата: - Антонина, Антонина, отвори ми! Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента: - Кой е? - ТОЙ Е!