Лили Иванова си имала обожател. Един ден той, срам не срам, решил да се престраши и да й поиска ръката. Позвънил на вратата. Отворила му Лили и го попитала какво иска.
— Ами искам да се оженя за тебе.
— Ти какво работиш?
— Ами тракторист съм.
— Колко получаваш на месец?
— По 150 лева.
— Абе 150 лева на мене само за тоалетна хартия няма да ми стигнат.
И го изгонила… Нашия човек си тръгнал, но по пътя мислил, мислил и решил да й го върне. Звъннал пак на вратата. Лили му отворила и той казал:
— Дрисла!
Срещат се двама грузинци:
- Гоги, защо си такъв омърлушен?
- Ами как защо - все същото, няма пари...
- Как така да няма? Ето погледни ме мен... Работя в един завод, правим разни дребни детайли - глътна няколко, после като се прибера - хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш?
- В един завод за уран.
- Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото...
Срещат се пак след няколко дена - втория грузинец го водят под конвой.
- Въх, Гоги, какво стана?
- Какво, какво... послушах те.
- И за какво е тази полиция?
- Ами случайно пръднах и взривих половината цех.
- И сега къде те водят?
- На полигона да се изсера.