Сряда, 7 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 20°
Върл пияница се оплаква на колегите си по чашка: - Жената вчера ме заплаши, че ако още веднъж закъснея ще ме накара да и лъхна през ключалката и ако мириша на алкохол няма да ме пусне вкъщи. - Спокойно - успокоили го другите - като пиеш, замезвай с френско сирене. То мирише много силно и тя няма да подуши алкохола. Така и направил. Като се прибрал, жената изпълнила заканата си и го накарала да и дъхне през ключалката. Духнал той, а тя: - Казах с уста, бе простак!
Пиянски 2,668 прегледа
Следващ →

Още вицове

Добрата среща завършва с целувка. Отличната среща завършва със закуска. Седи си в ателието художник-абстракционист, нещо е тъжен. Идва негов приятел и го пита: - Защо си такъв? - Ами направих портрет на една дама... - Това е хубаво! - Но тя сега иска да сменя на картината цвета на очите й. - Е, и? - Проблемът е, че не мога да си спомня къде й нарисувах очите. Един мъж скочил от самолет. Но парашутът му за нещастие не се отворил и той умрял. На погребението неговата съпруга казала пред всички присъстващи: - Много се радвам от едно нещо! Хората учудени попитали: - Какво? Съпругата: - Как последните секунди от живота си, той само за мен е говорил... Една мутра всеки божи месец карал възможно най-яките коли. То не било Ферарита, то не било МакЛаръни, то не било Поршета. И всичките тези коли му ги давал шефа му. Тъй ама в последния ден от месеца мутрата винаги ги чупел. Един път, втори път, трети път, шефа му вече пред фалит. Последния ден на месеца тоя път шефът решил да се качи при мутрата и да види, какво толкова прави. Качва се той късно вечерта. Мутрата тръгва по магистралата 100 после 130 140 170 200. Шефа почнал видимо да се притеснява за своето здраве, а като се сетил, че е последен ден от месеца бил готов да скочи от колата в движение. Карал си мутрата и по едно време в насрещното два фара на един камион тип ТИР. Мутрата се обърнал към шефа и казал: - Шефе, шефе гледай ся как ше мина между тея два мотора. Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... те се усещат в сърцето. Хелън Келър