Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 17°
Единица мярка за умствена ограниченост: "цай". Равнява се на интелигентността на букова талпа с дебелина 3 сантиметра, небоядисана. Съответно множествеността (поли от англ. POLY) на единицата "цай" се равнява на един полицай. Това е възможно най-малката мярка за умствена ограниченост. Въпроса е: На колко мерки "цай" се равнява полицейската държава България?
Политически 3,255 прегледа
Следващ →

Още вицове

Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена. Мъжът: - Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща... - Какви неща? - пита жената. - Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се. - И кво? - И аз се помоли, а Господ му изпрати... - Какво му изпрати? - Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР". Двама чукчи летят в самолет. Единия пита: - Уреди? Другия отговаря: - 20. - Какво 20?! - А ти какво уреди?! МЪЖЕ!!! Хайде да се организираме и да платим едно медицинско изследване, което да докаже веднъж и завинаги, че СЕКСЪТ Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ ГЛАВОБОЛИЕ!?!! Какво са котките? 1. Котките правят каквото си поискат и когато си поискат. 2. Те никога не слушат. 3. Те са непредсказуеми. 4. Жалват се, ако от нещо не са доволни. 5. Когато вие поискате с тях да си поиграете, те искат да ги оставите на мира. 6. Когато вие искате да ви оставят на мира, те искат да си поиграят. 7. Те считата, че вие сте длъжни да предугаждате всички техни желания. 8. Те са своенравни, непрекъснато по непонятен начин им се мени настроението. 9. От тях навсякъде остават косми.От них остаются волосы повсюду. 10. Те ви побъркават. Извод: това са малки жени в кожи. Габровка била при майка си. Когато тръгнала да си отива, спряла и рекла: - Дали не забравих нещо? - Какво си донесла, че да го забравиш! - обадил се бащата.