Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 17°
Канибали залавят трима корабокрушенци. Вождът казва: - Всеки от вас да ми каже от къде е. Ако съм чувал това място, ще го оставя жив, ако не - изяждаме го. Пристъпва първият: - Аз съм от САЩ. Най-великата демокрация, най-силната икономика, при нас са Статуята на свободата, Силициевата долина, Холивуд и МакДоналдс... - Въобще не съм ви чувал! В казана! Излиза втория: - Аз съм от Русия. Ние сме най-голямата държава на света. Имаме изключително много природни богатства, това нефт, алуминий, природен газ, въглища... велики писатели - Толстой, Достоевски, Пушкин... - И вас не съм ви чувал! В казана! Напред пристъпва третия човечец:...прочети още http://adf.ly/q9pEb
Разни 2,293 прегледа
Следващ →

Още вицове

Две риби се срещнали.Едната се задушавала.Попитала: -Как да дишам?! ох! ах! отговора на другата: -Нали имаш хриле? -Не ми се лети! Диша ми се! В Сицилия: - Не ме арестувайте - аз съм мафиот на служба в полицията! - Точно за това ви арестувам - аз съм полицай на служба при мафията. Чапай и Петка се напили до козирката и пълзяли по релсите. По едно време Чапай пита: - Кога ще свърши тази дълга стълба? - Спокойно - казала Петка - Ето, асансьорът идва. Работил един човек много здраво за да си уреди живота.. Имал хубава работа, хубава къща и кола в гаража. Един ден обаче станало наводнение и отнесло всичко. Човекът не се отчаял, започнал да работи още по-здраво на 2 места. Построил по-голяма къща и си купил по-хубава кола, но един ден минал ураган и отнесъл всичко. Той обаче пак не се отчаял и започнал работа на 3 места.. скъсвал се от работа, докато накрая не си построил още по-голяма къща и не си купил последен модел кола. Един ден обаче станал пожар и всичко изгоряло... Човекът паднал на колене пред горящата си къща, погледнал нагоре, протегнал ръце към небето и със сълзи на очи започнал да крещи: - Защоооо?!? Защо Господи..??!?! Изведнъж небето се отворило, показал се Господ Бог и му казал: - Щото не ме кефиш бе, копеле. Когато имаш нужното и не му даваш необходимото оставаш с нищото и чак тогава осъзнаваш същността на малкото, което е трябвало да дадеш.