Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
В метрото. Прилично облечен мъж говори по мобилния си телефон. Част от разговора: - Да, вече съм на път...Защо закъснявам ли? Задръстване има тук, не може да се мине...
Разни 2,025 прегледа
Следващ →

Още вицове

Булсатком рекламират, че доставят телевизия и интернет, но защо спряха излъчването на БТВ? Защото от БТВ си мислят, че са повече от телевизия! Откакто опитах новия "Dove", кожата ми се подмлади, стана нежна, приятна на допир. Порите се отпушиха. Почувствах прилив на бодрост, нови сили! Даже сама се учудух! Въпреки, че на вкус - сапун като сапун... Млад свещеник отива на закуска. Среща една монахиня и казва: - Добро утро, сестро. - Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му тя. Свещеникът се учудва, но отминава. След малко среща един монах и му казва: - Добро утро, брате. - Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му той. Свещеникът съвсем се обърква, но продължава. След малко среща друг свещеник и му казва: - Добро утро, отче. - Станал си от погрешната страна на леглото! Нашият свещеник е съвсем объркан, но продължава към трапезарията. Среща го владиката и му казва: - Отче... - Не съм станал от погрешната страна на леглото! - прекъсва го нашият. - Какво говориш, отче! - учудва се владиката. - Извинявай, дядо владика! Какво искаше да ми кажеш? - Само исках да те попитам защо си с обувките на сестра Ана. Вълкът гонил заека много дълго време. Накрая заекът се скрил някъде. Вълкът дълго търсил плячката си, но не успял да я намери. По едно време стигнал до машина за напитки. Бил много жаден от изморителното преследване. Пуснал 50 стотинки и си взел чаша пълна с лимонада. Харесало му и дал още 50 стотинки за вкусната напитка. Машината му напълнила чашата наполовина. Вълкът се учудил но изпил и нея. Поискал още лимонада и дал още пари. Този път машината нищо не наляла. Ядосан, вълкът започнал да удря машината. Накрая от вътре се чул гласът на заека: - И да блъскаш и да не блъскаш, няма повече пиш... Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже. - Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш. - Да, вярно е, аз съм диригент. - А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате. Диригентът много се зарадвал и казал: - Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят. - Аа, не може бате, нема време, утре почваш!