Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Седи си един на една пейка с много тъжна физиономия. Идва при него един и му казва:
- Защо си толкова тъжен? Какво е станало?
- Седни, ще ти разкажа.
Мъжът сяда.
- Проблемът е, че пейката е прясно боядисана...