Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 11°
Шеф на магазин слуша как продавач се разправя с клиента: - За съжаление, уважаема госпожо, ще трябва да почакаме още! Но се боя, че и за в бъдеще няма да можем да ви услужим! - казва продавачът. Шефът се обръща към клиентката: - Но ние ще получим съвсем скоро стоката. Поръчахме я миналата седмица. След това се нахвърля върху продавача: - Никога, никога не трябва да признавате, че нещо нямаме! Казвайте винаги, че стоката е поръчана и следващата седмица ще я получим. Но какво всъщност искаше дамата? - Дъжд - отговаря продавачът смутено.
Разни 2,298 прегледа
Следващ →

Още вицове

Доктор преглежда пациент и мърмори: - Хубаво, хубаво.. - Докторе, че кое му е хубавото?! - Хубаво е, че аз нямам такова нещо! Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! - Какво да правя, толкова съм затънал, че стигнах дъното? - Ми зарий се в тинята! Евангелие от Юда в САЩ: Христос е предаден не за 30 сребърника, а само за 29,95! Двама луди решили да избягат от лудницата, но трябвало да прескочат 100 стени: И така започнали да прескачат. На 33-тата единя казал: - Още малко остава давай! На 66-тата другия казал. - Айде почти успяхме! Вече на 99-тата пак първия казал. - Айде да се връщаме не мога повече!