Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Върви Моисей из пустинята и води евреите...
Стигат до едно място и той ги пита:
- Харесва ли ви това място? Да останем тук и да създадем нашата държава, а?
Всички евреи отговарят в хор:
- Нееее, не ни харесва, много смърди тука...
Продължава Моисей да ги води напред. Стигат до друго място.
- Харесва ли ви това място?
- Неее, много мирише...
Вървят нататък. Стигат до трето място.
- Харесва ли ви това място?
- Да, тук не мирише.
Установили се евреите на това място и до ден днешен се славят с доброто си обоняние, а арабите със смрадливите си нефтени залежи....