Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 16°
Три крокодила си седят на едно дърво и си говорят: Първият: - Помните ли, преди ядрената война бяхме зелени. Вторият: - Да... И можехме да плуваме! Третият: - Стига сте приказвали! Да отлитаме да събираме нектар!
Животни 4,409 прегледа
Следващ →

Още вицове

Това е живота - пепел от роэи. Умират прекрасни цветя!Сьдбата не жали, всичко иэгаря, не жали дори любовта! Трима наркомани решили да обират банка. Единият бил на марихуана, вторият бил на кокаин, а третият - на хероин. Събрали се да обсъдят плана. Хероинистът бавно казал: - Значи, копелета, довечера чакаме да се стъмни, намираме прозорчето на мазето, много тихо пропълзяваме и обираме банката. Този на кокаим вика разпалено: - Не бе! Какви са тия тихи работи! Влизаме посред бял ден с картечници и пистолети! Всички на земята! Стрелба в тавана и... обираме банката! Обажда се пушача на марихуана: - Абе, братоци, не може ли да го оставим за друг път, а? Мъж заварва жена си да се чука с най-добрият му приятел и започва да упреква приятеля си: - Ти Гоше, ние сме приятели от толкова години, а ти така да постъпиш. С тебе един залък сме деля ли, толкова много се уважавахме. А поне спри докато ти говоря. Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала: - Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по - добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е педесет на педесет. Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва: - Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по - лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон! На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога: - Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем. Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна...