Лорд Джон попада с един янки на Северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лордът е построил три.
- За какво, по дяволите, са ти три иглута?!
- Това първото е домът, в който ще живея - отвръща лорд Джон. - Това до него е клубът, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клубът, в който кракът ми никога няма да стъпи.
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.