Сряда, 7 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 20°
Решили да махат расизма. И мислили... мислили... и накрая измислили да боядисат всички хора в зелено. И така, още на първия ден след боядисването се разваля автобус. Шофьора става и поглежда назад - всичко зелено. Помисля и казва: - Я, всички по-тъмно зелени да слезат да бутат.
Расистки 7,746 прегледа
Следващ →

Още вицове

Майка влиза в стаята на сина си и го заварва да си блъска главата освирепяло в стената повтаряйки след всеки глух удар: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Шокирана от това което е видяла майката затваря вратата. След пет минути я отваря пак и вижда същата гледка - стената окървавена, лицето на сина й сялото в кръв и сополи, а той продължава да се блъска в стената крештейки: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Горката майка се разплаква и в безизходица отново затваря врата. След още малко време влиза в стаята и вижда сина си целия потрошен и обезобразен - продалжава да издевателства върху себе си: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш по дяволите !? - пита ужасената майка. - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш бе Иване ?!? - ДА ВЕЕЕЕ!!! ИВАН БЕШЕ ВЕЕЕЕ!!!! Съблюдавайки спазването на тишина в офиса, се смея на вицовете в режим вибрация. В час по биология учителката пита: - Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: - Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. - Чудесно Иванчо! И така - следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: - А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: - Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. - Дядо, можеш ли я оправи тая? - Аууууууу! Бърнард Шоу: - Женитбата е единствената хазартна игра, на която църквата гледа с добро око! Срещат се две мутри: - Как си лети времето! Направо ужас. Синът ми расте, вече е на девет години. - Това е хубаво! Защо си тъжен? - Забравил съм да го запиша на училише!