Вицет — Димитровград

Десетгодишно момиченце върви из парк и плаче неудържимо. Среща я един добър чичко: - Момиченце, защо плачеш? - Господине, не питайте. Днес ми е много лош ден. Сутринта мама и тати умряха в автомобилна катастрофа, после малкото ми братче падна в един кладенец и се удави, после ни обраха, после къщата се запали... много лош ден... Добрият чичко си разкопчава колана на панталона и казва: - Да-а-а... Наистина ти е лош ден.

Гадории 03.10.2017 3,500 прегледа

Следващ →

Още вицове

Турист обикаля из джунглата и стига до негърско село. Всички мъже са застанали на площада да и думкат тамтами. - Какво правите? - попитал човекът. - Еми две седмици няма вода и... - И какво, молите се за дъжд ли? - Не, викаме водопроводчика от съседното село да ни оправи тръбите. Дъщеричката: - А пък леля Валя ще си има бебе! Мама: - Да. Дъщеричката: - А къде е то сега? Мама: - Ами... В коремчето й. Следва дълга пауза. След известно време разговорът продължава: - Мамо, нали ми каза, че ако смучеш мръсни пръсти, то в коремчето ти ще се завъдят глисти! А какво трябва да смучеш, за да си завъдиш бебенце?! Таткото спира колата, пуска волана и започва бясно да се кикоти. Събрали се няколко семейства на гости. Единият от мъжете се хвали: - У дома аз съм първа цигулка! А жената му казва: - По-добре кажи кой ти е диригентът! На изпит по физиология професорът пита студентка по медицина: - Коя част от човешкото тяло, при възбуда, увеличава най-много размерите си? - Не ми е удобно да кажа... - зачервена, отговаря студентката. - Не е това, което си мислите, колежке. Става дума за зеницата. Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала: - Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет. Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва: - Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!