Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 16°
Някаква дама отишла в оръжейния магазин да си купува пистолет. - За защита ли, госпожо? - попитал я продавачът. - Не, за защитата ще си наема адвокат.
Подсъдими 3,670 прегледа
Следващ →

Още вицове

Жителят на Вакарел Бончев зададе въпрос в един сайт: Колко години ще живея? На следващия ден в сайта бяха публикувани най-добрите отговори. 1. Уважаеми господин Бончев, колко години ще живеете знае само Господ. Затова отидете в църквата, помолете се и повече не задавайте такива глупави въпроси. С уважение Мария М, ученичка в 4-ти клас. 2. Уважаеми господин Бончев, за нас е достатъчно да узнаем датата и мястото на вашето раждане и ще може доста точно да ви предскажем бъдещето. Също така ще ви помогнем да решите семейни и финансови проблеми. С уважение, астроложката Бледа. 3. Уважаеми господин Бончев, помолете Мария М. да се помоли за вас, астроложката Бледа да помогне да решите финансовите проблеми. Ние знаем датата и мястото на вашето раждане, настоящия ви адрес, а също и сумата, която вие дължите по заема. Затова, правилният отговор на вашия въпрос, си знаете само вие! С уважаение, фирма за събиране на дългове. Сър Джон е в друго имение за няколко дни и звъни по телефона да провери как са нещата в неговото имение: - Ало Джеймс ти ли си? - Да, Сър! - Нещо нередно да има при вас? - Как да ви кажа сър... - Джеймс кажи какво става!!! - Еми Сър, милейди е с друг джентълмен в леглото... - Джеймс, над камината под еленовите рога има пушка, взимаш я, влизаш в спалнята и ги застрелваш и двамата! - Както кажете сър. Джеймс оставя слушалката и сър Джон чува:"Бумм! Буммм! Бумм!". Джеймс отново на телефона: - Готово Сър, и двамата ги застрелях! - Джеймс, защо чух три истрела? - Еми Сър, милейди я застрелях на място, но джентълмена първия път не го уцелих и той падна през прозореца в градината от рози и там го застрелях! - Джеймс, но ние нямаме градина с рози?!?! - Извинете кой номер търсите?... Като бях малък баба ми казваше, че ако се храня добре и си изяждам всичка ще ми дадат медал. Сега съм на 45. 150 кг. Къде са ми ордените и медалите, мамка му?! Докато си върви по улицата, Киркор се разминава с непознат мъж. Заглежда го и си мисли... "На тая улица сме четири млади семейства - моето, на Гарабед, на Агоп и на Торос. Значи, аз в момента отивам да чукам жената на Торос. Той уж трябва да е на работа, ама аз знам, че се среща с жената на Гарабед. Гарабед чука жената на Агоп. Това значи, че Агоп е тръгнал да чука мойта жена, докато аз съм "на работа"..." И поздравил: - Добро утро, Агоп! А непознатият се учудил: - Че ние не се познаваме, отъкде ми знаеш името? - Изчислих го! - отвърнал Киркор. Стените на болниците са чували повече истински молитви от църквите, а гарите са виждали по искрени целувки от олтарите!