- Мамо, помниш ли онази китайска порцеланова ваза, която се предава по наследство от поколение на поколение в рода ни?
- Разбира се, че я помня. Защо питаш??
- А, нищо. Просто моето поколение прекъсна тази традиция вчера...
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?