Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°
Когато бяхме малки, ни разказваха, че в дискотеките ще идват хора при нас и ще ни предлагат безплатно първата доза наркотик! Е, КЪДЕ СА ТЕЗИ ХОРА???
Бисери 3,717 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Генко, забелязахме, че след като дойдохте в нашия офис, почнахме да плащаме по-малко за електроенегия? Как става това? Да не произвеждате електричесво? - Не, просто изгасям лампата след себе си, като ходя до тоалетната... * - Аз съм екстрасенс. - Лъжеш, няма такива такива. - Но аз съм. - Да, бе! - Добре, намисли си едно число от едно до сто. - Намислила съм си. - Това е 35? - Невероятно... - Опитвам се обаче това да не променя живота ми. - Чакай, това е невероятно. - Да вървим, забрави какво съм ти казал. - Но... - Да вървим на кино. - Хм..хубаво. * - този трик проработва само в 1 процент от случаите, но когато се случи си струва :-) - Скъпа, боли ме главата. - Вземи имигран. - Откъде знаеш такива названия?! Да нямаш медицинско образование? - Да, четири сезона Доктор Хаус. Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни? Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят: "Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..." Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал: - Колко мило! Но писателят продължил: "...а вместо тях, гробища откриват"