Щирлиц се разхожда по улиците на Берлин, облечен в будьоновка. Към него се приближава Мюлер и му прошепва:
- Щирлиц, че поне малко спазвай конспирация!
"Вярно", помислил си Щирлиц и си сложил тъмните очила.
Интересно, дали котаракът разбира, защо ние сме такива големи, а той е малък? Струва ми се, че той си мисли, че причината е в това, че ние го храним малко.