Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
В моето детство нямаше мобилни телефони, но винаги знаех, къде са моите приятели.
Бисери 3,431 прегледа
Следващ →

Още вицове

Не знам как да направя първата стъпка. Винаги съм чакал тя да я направи. И ето, че една вечер една готина мацка ме покани на питие в един бар, а после ме покани у тях. Там ми каза: - Извини ме за минутка. И излезе от стаята. После се върна чисто гола, седна до мене и започна да ме целува навсякъде. И тогава си казах: "Не трябва да прапускаш такава възможност!" Събрах смелост и я помолих да ми даде телефонният си номер. В автобус. Контрола към млад пътник: - Вашето билетче? - Бяла мечка. - К’ва бяла мечка???????? - Ми къв билет? Летище. - Земя, земя! Тук полет 37, снижавам за принудително кацане! Освободете писта! - А кой ме заряза заради Николинка? Летището не приема! - Светле - не се шегувай, горивото ми е на привършване! - Казах ли ти, че ще ми паднеш?!... Падай сега! Малкият Христосчо се връща от училище и показва на майка си бележника. Като го вижда, Дева Мария направо кипва: - Не те ли е срам! По физика само разсейваш децата - носиш се насам-натам из пространството! По математика знаеш само умножение, по химия си провалил опита на учителката - какво е това да превръщаш виното в кръв и обратно? И по физическо защо не си плувал, а си ходил по водата? Не, това повече не може да се търпи - за наказание на великденската ваканция ти слагаме кръстче! Деца обсъждат как ще играят на криеница: - Брои се до петдесет! - Във входове не се крием! - НА GSM-ите НЕ СЕ ЗВЪНИ!