Вицет — Димитровград

Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал: — Кой чука? — Георги. — Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца. — Ами Гонзо, бе! — … — Георги Иванов – Гонзо! — А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.

Спорт 03.10.2017 4,291 прегледа

Следващ →

Още вицове

Тъмна нощ, гола пустош, малка дървена къща, а в нея млада жена ражда. Лекарят едва е пристигнал, и се залавя за работа, като нарочва съпруга да държи фенерчр, защото, естествено, ток няма. Изродено е първото бебе, а докторът казва тревожно на мъжа: - Задръжте още малко така, има още едно. Изродено е и второто бебе, а лекарят отново казва: - Подръжте още малко това фенерче, ще имам още работа. Изродено е и третото бебе, но, о, чудо, има и четвърто. Накрая мъжът не издържал, тупнал лекаря по рамото и го попитал притесено: - Сигурен ли сте,че светлината не ги привлича??? Двама затворници си говорят: - На колко те осъдиха? - На десет години. - За какво? - Абе, отворих един прозорец на работата... - И за това те тикнаха в панделата? Ти къде работеше? - В една подводница. Немият каэал на глухия, че слепият видял как куцият гони влака да му напомпи гумите. Негър се моли на бога: - Господи, защо е такъв цвета на кожата ми? Глас от небето: - За да те предпазва от слънцето! - Господи, защо косата ми е къса и къдрава? - За да не се уплита в лианите! - Господи, а защо съм се родил в София? Обичай и уважавай себе си, за да те обичат и уважават и останалите!