Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията:
- Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец!
След няколко дена другия излиза на двора и какво да види - кучето му захапало заека за врата... Заекът цял в кръв и кал, мъртъв... Ами сега?
Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника.
Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и - право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква:
- Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия.
- Защо, какво става?
- Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.
Учителката пита Иванчо:
- Кой е Христо Ботев?
- Де да го знам този!
- Кой е Васил Левски?
- Де да го знам!
- Кой е Стефан Стамболов?
- Не го знам!
- Сядай 2!
След часа Иванчо отива и пита госпожата:
- Госпожо, знаете ли кой е Конса?
- Не го знам!
- Знаете ли кой е Хазарта?
- Не го знам кой е този!
- А Мишо Шамара?
- Не го знам!
- Е тогава кво ме плашиш с твойта мизерна банда...