Събота, 10 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 19°

Разни

Полицай спира кола с превишена скорост Застава до шофьора и започва: - Знаете ли с колко карахте? - Не. - Със 120 км/ч, а ограничението е 60, това е двойно, значи или вади 200 лева или ти взимам книжката за 6 месеца. Шофьора вади 200 лева, подава ги на полицая и казва: - Еееех, старши, и ти от СПИН няма да умреш. Полицая взима парите и докато гледа отпътуващия автомобил се чуди: - Защо ли ми каза, че от СПИНняма да умра? Много странно. Не! Трябва да го питам, е са ше се метна на мотора. Пали мотора, догонва го и го пита: - Абе я кажи сега защо няма да умра от СПИН, какво общо имаше с 200-те лева? - Няма да ти кажа старши. - Аре кажи, моля ти се, ето давам ти 250 лева. - Е, щом си толкова настоятелен, дай парите първо и ще ти кажа. Взел парите, запалил колата и казал: - Щото си КАПУТ. И отпрашил.
Оценка 0 от 0 гласа
Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка: - За какво ти е тази кабинка? - попитал първият. - Е, как за какво! Като си вървя през пустинята, ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса? - Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.
Оценка 0 от 0 гласа
В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
Оценка 0 от 0 гласа