Неделя, 11 октомври 2026 | Димитровград Облачно 22°

Разни

Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва: - И какво правиш тук?! - Ами, возя се... - Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..
Оценка 5 от 2 гласа
Как поетично биха се изразили към любимата си влюбените: - ФИЛОСОФ - Влюбени сме, ето, в завихреното време еманираме. В душата си, където не ще нивга ентропираме. - ПОЛИТИК (хората с много тикове) - Прекрасна коалиция сформираме, живота си надясно дирижираме. Ти си ми хазна безкрайна, пълна със скъкровища, омайна. - СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР - Колко бях без теб самотен, като прост, безличен бот, но веч не ще съм болен, щом в живота си ми F-Prot! - СЕЛСКОСТОПАНСКИ ТРАКТОРИСТ - Ти си най-сладката бобонка, за душата си ми ти масльонка. Нека Бог те пази, амин! Бъди все тъй моят снегорин!
Оценка 0 от 0 гласа