Надпис в тоалетна на университет: - професоре, държиш своето минало - студенте, държиш своето бъдеще

Готвачът в студентския стол ходеше да си обядва вкъщи.

Двама студенти разговарят: - Взе ли го? - Да. - С колко? - С три. Първо исках с 6, но след това реших с тройка, а с останалите пари да купя бира...

Един професор късал много студентите и те го нарисували на таблото в коридора като касапин със сатър в ръката. Професорът видял карикатурата и казал: - Е, така е, докато има говеда ще има и касапи!

- Как трябва да е облечена на изпит студентка, която се бори за "отличен"? - Най-добре - никак!

- Труден ли беше изпита по математика? - Не. Преподавателя даде само една задачка:"Номинал на банкнотите по 20 лева. Въпрос: колко банкноти трябват, за да се получи сумата от 100 лева?"

Студентско общежитие.В стаята тича студентка и крещи: - Момичета, сваляйте бързо гащите, идват ни колеги на гости! След секунда: - Какво правите? Махнете гащите от простора, а не да се събличате..

Стеснителен студент е поканен от красива колежка в стаята й, уж за да решават задачи. Колежката въобще не се интересува от уроците, а с палав глас казва: - Горещо ми е! - Ами... отворете прозореца. - Е пак ми е горещо! - Ами... съблечете си фланелата. Момичето я съблича, остава по сутиен. - Е пак ми е горещо. Ще си махна сутиена... - Ами добре... - изчервява се студента - Вие... се съблечете, а аз... ще изляза навън. Колежката остава гола в стаята, а студентът я гледа отвън през ключалката и си мисли: - Ей, какво тяло! Само да ми паднеш някой път!

Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита: - Какво имаше? - Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица. Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора: - И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев... - Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе.

Въпрос : Защо студентите по математика никога не се обясняват в любов? Отговор : Не е вярно ! Преди време един направил опит , но се получило следното: - Моя малка теоремко ! Пленен съм от острите ъгли на любовта! Твоите перпендикулярни погледи събуждат в мен уравнение от втора степен с две неизвестни. Като поставим родителите извън скоби, двамата с теб оставаме сами в равнината. Ще построим триъгълна къщичка с две страни и ъгъл между тях. А на онзи, който обикаля по орбита, концентрична на моята, ще му разбия абсолютната стойност и ще го пратя да вади квадратни корени....

Първи път! Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш. Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво. Тя: Абе не е, ама... Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м... Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай! Той: Ето с това сега и леко бодвам... Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега! Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си? Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде! Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли? Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало. Той: Ма болеше ли те? Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра! Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка. Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи"

Трима студенти отиват на изпит. Първият от тях - голям връзкар сяда. Професора го пита: - През 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и… - Разрушения. - Браво колега, отличен. Сяда втория – по малък връзкар. - През 1945 година над Назасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и… - Има много жертви и разрушения. - Браво колега, отличен. Сяда третия – никакъв връзкар. - Колега , някога някъде да е падало нещо? - Да, през 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и разрушения - Поименно, колега поименно.

Двама студенти - съквартиранти обсъждат: - Дай да си завъдим едно прасе в общежитието, ще го заколим по коледа и ще си решим продоволствения проблем; - Aaа дума да не става - смрад, мърсотия; - E знам ли го, то може пък да свикне!

Истински студент - е не този, който задава въпроси, какъв изпит има днес, а този, който се интересува от другите, що за изпит е взел днес.

Студент към професор: - Продължавайте, продължавайте, аз винаги се прозявам, когато ми е интересно…

Обява на стената на университета: Разменям книга "Всичко за секса" за учебник "Венерически болести".

Професор поучава студент: - Един глупак може да зададе повече въпроси, отколкото един мъдрец може да отговори! Студента: - За това ли се виждам с Вас толкова често на изпити?

На изпит по физиология професорът пита студентка: - Кой човешки орган се увеличава осем до десет пъти? - Хи, хи, хи - хихика студентката, а останалите й колежки скромно свеждат очи. - Това колежке е зеницата - казва професорът. А хихихи-то се увеличава два пъти!

Три мухи се срещнали на другарска среща - три години от абитурентския им бал. И се заговорили кой как живее и първата която била най-дебела и охранена казала: - Аз живея в един баровски ресторант. Много съм добре. Когато огладнея цопвам в някоя чиния, клиентът вика "А-а-а муха" келнерът му сменя чинията и цяла чиния супа за мен. Втората муха, която била средно охранена казала: - Аз живея в един работнически стол, като огладнея цопвам в една чиния, работникът вика "А-а-а муха" и ме гребва с лъжицата хвърля ме на страни и цяла лъжица супа за мене. Третата муха която едвам се държала на краката си, казала с изнемощял глас: - Аз пък се устроих в един студентски стол, и както си летя цопвам в някоя чиния със супа, и студента извиква "А-а-а мръвка" и като ме осмуче...

Последен изпит. Студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано: - Вие знаете ли кой съм аз? - Не и не ме интересува! - отговаря професорът. - Добре - тутакси се съгласява студентът, пъха листа си по средата на купчината с изпитни работи и усмихнат излиза от залата.