Сряда, 7 октомври 2026 | Димитровград Облачно 20°

Иванчо и Марийка

Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Оценка 5 от 1 гласа
Започнали да събират доброволци за войната в Косово. Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра: - Жив ли съм? - Да жив сте - отговорила тя. - А цял ли съм? - Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме. - Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място. Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала: - Да. Всичко си е на мястото. - А пише ли нещо? - Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад". Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца. След като дошъл на себе си, тя го попитала: - Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад". - За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".
Оценка 0 от 0 гласа
Иванчо и Марийка, и двамата на по 5, решили да се женят и Иванчо отишъл при бащата да й иска ръката. Бащата се заинтригувал, защото си помислил, че е сладко: - Е, къде ще живеете? - В стаята на Марийка има достатъчно място. - Как ще се изхранвате? - Ми, аз получавам по 2 лева на ден, както и Марийка, а това е предостатъчно. Бащата се поизнервил, защото Иванчо знаел всички отговори и решил да го скастри с екстремен въпрос: - Ами ако се появят, малки човечета?! - Ми, к`во да ти кажа, до сега все сме внимавали...
Оценка 5 от 1 гласа