Понеделник, 19 октомври 2026 | Димитровград Предимно ясно 13°

Всички категории

Майка с детето си, се разхождали по центъра на градчето в което живеели. Минавайки покрай един магазин за играчки, момчето видяло на витрината едно влакче и помолило майка си. -Мамо купи ми влакче! -Нямам толкова пари в мене мойто момче, ще ти го купя друг път! -Мамо моля ти се купи ми влаче! -Абе сега няма да е! -Айди купи ми влакче ма майко ма! -Стига си плакал, обещавам ти като се приберем, да играем на каквото искаш. -На майки и на бащи може ли? -Да, на каквото кажеш. Отговорила майката. Прибрали се в къщи и момчето казало на майка си. -Отивай в спалнята събличай се, лягай и ме чакай, аз след малко идвам! Жената отишла в спалнята и изпълнила желанието на момчето. Детето обуло панталоните на баща си, облякло шлифера му, сложил бомбето и влязло при майка си и с дебел и плътен глас казало: -Стига си си мислила за глупости, ами отиди купи едно влакче на детето!
Оценка 5 от 1 гласа
Доктор към пациента: - От какво се оплаквате? - Докторе, не мога да заспивам вечер. - Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. - Опитах, не става... И... тогава се започна. - Какво се започна? - Да стрелям, докторе. - ??? - Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. - Гледаш новините, нали? - Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. - Минавай! И ме запиши в разчета! - Докторе, и ти ли?! - Мамка им!
Оценка 0 от 0 гласа
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев
Оценка 4 от 1 гласа