Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!
Преди почти 30 години Пико Айър предприел пътуване до Япония, влюбил се в страната и се преместил там. Страстен изследовател на човешкия дух, Айър твърди, че сега знае много по-малко за Япония - или за каквото и да е, всъщност - в сравнение с това, което си е мислел, че знае преди три десетилетия. В тази лирична медитация за мъдростта Айър развива любопитното прозрение за знанието, което идва с възрастта: колкото повече знаем, толкова повече разбираме колко малко знаем.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!