През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!
В дълбоко прочувствено писмо до баба си, Сие Бастида разсъждава върху това, което я е накарало да стане водещ глас в глобалния климатичен активизъм - от това да мобилизира училищни стачки, до това да говори на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата заедно с Грета Тунберг - и проследява нейните решение, издръжливост и дълбока любов към земята и ценностите, които са й били предадени. "Благодаря ти, че ме подкани да обичам света от момента, в който се родих,", казва тя.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!