Князът, който искаше да е независим, но Москва не позволи

На 26 август (7 септември нов стил) 1886 г. България преживява национална драма, която остава като белег в младата ни история. Под натиска на Русия, първият български княз Александър I Батенберг е принуден окончателно да абдикира. Решение, което той сам нарича „жертва за Отечеството“, но което всъщност е резултат от имперския диктат на северната „освободителка“.

От любимец на Петербург до враг на Кремъл

Александър I, племенник на руския император Александър II, е избран за княз с руска благословия. Но вместо покорен васал, България получава самостоятелен владетел. Батенберг иска да бъде княз на българите, а не чиновник на царя. Този „грях“ Русия никога не му прощава.

Съединението – триумф за България, шамар за Русия

През 1885 г. България осъществява Съединението с Източна Румелия – исторически подвиг, постигнат без руска помощ и въпреки саботажа на Петербург. Победата над Сърбия показва, че младата българска армия може да се справи сама. За народа това е чудо. За Русия – неприемлива проява на независимост.

Превратът и унижението

Август 1886 г. носи преврат, организиран от русофилски офицери. Князът е заловен и заставен да подпише абдикация. Въпреки че български патриоти, начело със Стефан Стамболов, успяват временно да го върнат, натискът от Русия е безмилостен. Батенберг разбира, че ако остане, страната рискува раздор, окупация или дори ново национално унижение.

В прощалното си писмо той признава: „Жертвам себе си, за да не преча на Отечеството.“ Но истината е друга – Русия жертва българската независимост за своите интереси.

Последствия и поука

Абдикацията хвърля България в политическа криза, но същевременно поставя началото на нова ера – ерата на Стефан Стамболов и борбата за истинска независимост. Събитията от 1886 г. остават ярко напомняне, че „освободителката“ не иска свободна България, а покорна губерния.