Разликата се видя и в международното медийно отразяване. The Guardian описа поражението на Александър Вучич като политическо земетресение, а Al Jazeera отдели значително внимание на победата на студентското движение. Българските избори също намериха място в големите медии. Reuters съобщи за изключително ниската активност, а Le Monde разгледа предстоящия балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Това не е състезание между два народа. Сърбия избираше парламент след продължителна обществена мобилизация.

България избираше президент при различни политически обстоятелства. Но съвпадението на двата вота открои една съществена тема – как гражданската енергия се превръща в политическо участие и защо понякога не достига до избирателните урни.

Два избора, които не бива да сравняваме механично

Според данните на сръбската Републиканска избирателна комисия, публикувани на 26 октомври, на предсрочните парламентарни избори са гласували 4 211 957 души, или 68,78% от избирателите.

При обработени 8135 секции студентската листа получава 2 246 423 гласа, или 52,65%. Коалицията „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ има 1 673 241 гласа, или 39,22%. Резултатите са предварителни, но Вучич вече призна поражението на своята политическа сила.

В България към 10:00 ч. на 26 октомври, при обработени 99,95% от секционните протоколи, за 27-те кандидатпрезидентски двойки и за опцията „Не подкрепям никого“ са отчетени общо 1 521 275 гласа.

Спрямо 6 637 238 избиратели по списък това представлява 22,92%. Процентът не е окончателната официална активност, защото не включва недействителните гласове. Той обаче показва мащаба на ниското участие.

Разликата със Сърбия изглежда огромна, но има важен контекст. На последните парламентарни избори в България през април 2026 г. активността достигна 51,11%. Това е повече от два пъти над отчетеното участие на първия тур на президентските избори. Следователно не можем да заключим, че българите по принцип гласуват три пъти по-малко от сърбите.

Различават се и политическият залог, и обстоятелствата преди двата вота. Значение за отчетените проценти може да има и точността на избирателните списъци, но без надеждна оценка на този ефект не бива да го използваме като готово обяснение.

И все пак статистиката има своето човешко измерение.

В неделя гласувах около 11 часа. В урната преди мен имаше приблизително двайсет разписки. Членовете на комисията коментираха, че около половината са техните собствени.

Една секция не е представителна извадка. Не знам колко други са изглеждали по същия начин. Но четири часа след началото на изборния ден урната в моята секция все още беше почти празна.

В Сърбия международните медии съобщаваха за дълги опашки пред секциите. Там изборите бяха продължение на обществен процес, започнал далеч преди предизборната кампания.

Как студентското недоволство се превърна в изборна победа

На 1 ноември 2024 г. рухна бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад. Загинаха 16 души. Трагедията предизвика искания за разследване, прозрачност и отговорност за ремонта на гарата.

Студентите започнаха протести, които постепенно обхванаха страната. Университетите се превърнаха в центрове на гражданска мобилизация. Към младите хора се присъединиха преподаватели, земеделци и представители на различни професии.

Първоначалните искания за отговорност прераснаха в по-широко недоволство от управлението на Вучич и Сръбската прогресивна партия. Протестите продължиха близо две години, но движението не остана единствено на улицата.

Студентите разшириха подкрепата си извън университетите и подкрепиха изборна листа с представители на различни професионални среди. Така създадоха политическа алтернатива, която успя да привлече и граждани извън традиционната партийна опозиция.

На 25 октомври тази стратегия даде резултат.

„Въз основа на представителната извадка е ясно, че загубихме тези избори. Студентската листа спечели“, каза Вучич.

Това не означава, че Сърбия вече е преодоляла проблемите, срещу които студентите протестираха. По време на изборите имаше сигнали за натиск върху избиратели и нарушения. Независимата организация CRTA съобщи за подобни проблеми в част от наблюдаваните от нея секции.

Предстои да се види и дали новото парламентарно мнозинство ще успее да изпълни обещанията за отчетност и независими институции.

Но един резултат вече е налице. Движение, започнало с искане за отговорност след трагедия, успя да разшири обществената си подкрепа и да я превърне в изборна победа. Това е най-същественият елемент от сръбската история – не просто високата активност, а пътят до нея.

Кого наказваме, когато не гласуваме?

Българското общество също има гражданска енергия. Хората се обединяват около каузи, защитават интересите си и настояват за решения на проблемите, които ги засягат. Но това не означава, че непременно припознават политическите кандидати и изборите като начин да постигнат желаната промяна.

Отказът от гласуване може да бъде съзнателна позиция. За едни той е израз на недоверие, за други – на разочарование от кандидатите. Трети не виждат достатъчно голям залог в конкретния вот. Ниската активност не ни позволява да определим колко хора споделят всеки от тези мотиви.

Тя обаче има политически последици. Когато по-малко граждани гласуват, постоянните избирателни ядра придобиват по-голяма относителна тежест. Изборният резултат се определя от онези, които участват, независимо колко голяма част от обществото представляват.

На първия тур Илияна Йотова получава 528 782 гласа, а Андрей Гюров – 486 099 при обработени 99,95% от протоколите. Спрямо всички 6 637 238 избиратели по списък това са съответно около 7,97% и 7,32%. Тези съотношения не са официалните изборни проценти на кандидатите. Те показват как изглежда подкрепата за всеки от двамата на фона на общия брой избиратели.

Тук има и отговорност, която не може да бъде прехвърлена само върху гражданите. Доверието не възниква от призива да се гласува, а от усещането, че изборът има значение и след края на кампанията.

Сръбският пример е интересен именно в това отношение. Студентското движение не разчиташе само на недоволството от властта. То предложи начин гражданите да превърнат това недоволство в конкретен политически избор.

България не е изправена пред същите обстоятелства и няма основание да очакваме идентичен процес. Но въпросът за връзката между гражданската активност и политическото представителство е също толкова важен.

Балотажът няма да даде всички отговори

На 1 ноември България отново ще гласува. На втория тур ще се изправят Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Балотажът е нова възможност за участие, включително за хората, които са пропуснали първия тур. Но независимо от активността резултатът няма да обясни сам по себе си защо толкова много граждани останаха извън изборния процес.

Този въпрос изисква повече от коментари за процента на гласувалите. Изисква да разберем какво очакват хората от политическото представителство, защо част от тях не припознават предложените кандидати и при какви условия биха решили да участват.

Сърбия не предлага готов модел за България. Нейната политическа промяна предстои да бъде изпитана в управлението. Но историята на студентското движение показва, че гражданската енергия може да намери път от общественото недоволство до политическите решения.

Българските избори показват другата страна на тази връзка. Гражданската енергия може да съществува, без непременно да се превръща в избирателна активност.

Затова по-важният разговор след 25 октомври не е кой да бъде обвинен за празните урни. А как политиката отново да предложи достатъчно основания гражданите да виждат смисъл в участието си.

Защото доверието в демокрацията не се възстановява с призиви. То се изгражда, когато хората виждат, че могат да влияят върху решенията, които определят бъдещето им.