Неделя, 6 септември 2026 | Димитровград Слънчево 32°

Разни

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
- Събрали сме се да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?Първа душа: - Той беше добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е! Втора душа: - В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е! Трета душа: - За ада е гадината! Душата на умрелия: - Иване, ти пък защо? Та нали с теб бяхме приятели! Душата на Иван: - Бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време чувам как влиза някакъв бизнесмен. После нахлува килър и стреля. Аз нито дишам, нито шавам! Душата на умрелия: - Е добре, но аз какво общо имам? Душата на Иван: - А кой точно тогава ми звънна на мобилния?
Оценка 0 от 0 гласа