Четвъртък, 20 август 2026 | Димитровград 22°

Да правиш бизнес с държавна примка на шията

Средните възнаграждения в публичната сфера трайно изпреварват тези в частния сектор, като ножицата между тях все повече се разтваря. Свали оригинала
Средните възнаграждения в публичната сфера трайно изпреварват тези в частния сектор, като ножицата между тях все повече се разтваря.

Частният сектор не смогва да настигне ръста на бюджетните заплати

Мащабните протести през декември 2025 г., довели до оставка на правителството на Росен Желязков и до поредни предсрочни избори, бяха породени от усещането на голяма част от хората за изключителна несправедливост и арогантност от страна на управляващите.

Несправедливост от това, че властта иска да изземе все повече средства от редовите данъкоплатци, за да ги раздаде на привилегирована прослойка в обществото, каквито са държавните служители и силовите ведомства. И арогантност - защото управляващата коалиция в Народното събрание си позволи да прави това по безогледен и безпардонен начин, назначавайки тайни заседания на парламентарните комисии.

В основата на протестния гняв бе бюджетът за 2026 г. с първоначално заложеното вдигане на осигуровки и данъци. За управляващата коалиция не бе достатъчно надуването на заплатите на силовите ведомства с 50-70% година по-рано и не по-малко щедрото раздаване на пари за други бюджетни сфери. Властта искаше поредно 10%-но увеличение на възнагражденията в цялата държавна администрация и всички сфери, които се издържат от бюджета, независимо от предупрежденията на бизнеса, че това нарастване повече не може да бъде плащано от частния сектор. Данъкоплатците възроптаха и срещу това да бъдат товарени с нови държавни заеми, за да може властта да си купува верен електорат в лицето на бюджетните служители.

В резултат на тази избирателна щедрост от страна на държавата,

средните възнаграждения в публичната сфера трайно изпреварват тези в частния сектор,

като ножицата между тях все повече се разтваря.

По данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2025 г. в публичния сектор средната работна заплата е достигнала 2844 лв., като изпреварва със 166 лв. средната заплата в частния сектор (2678 лв.).

Предното тримесечие разликата е била по-малка - 113 лв., при средна заплата в частния сектор от 2549 лв. и 2662 в бюджетната сфера.

Съпоставка с година по-рано показва, че средната заплата в бюджетната сфера расте по-бързо от тази в частния сектор. (През четвъртото тримесечие на 2024 г. в публичната сфера е била 2572 лв., докато в частния сектор - 2413 лв.)

Изоставането на възнагражденията в реалната икономика, която всъщност създава брутния вътрешен продукт на страната и пълни хазната, е още по-очевидно, като се отчете фактът, че голяма част от заетите в бюджетната сфера не внасят лични осигуровки за пенсия, майчинство и болест. Те се осигуряват изцяло за сметка на бюджета, т.е. от джоба на останалите данъкоплатци. Държавните чиновници, включително и заетите в МВР, отбраната и други силови структури, плащат единствено 10% плосък данък. 

В същото време трудовите доходи на заетите в частния сектор в края на всеки месец олекват с 22.4% - първо, заради личните осигурителни вноски, второ, заради 10% плосък данък.

Така разликата между нетните заплати в бюджетната сфера и частния сектор (след приспадане на данъци и осигуровки) става още по-смущаваща - нетното средно месечно възнаграждение на държавните служители води с близо 500 лв.

В годините назад заплатите в обществения сектор винаги са били под тези в реалната икономика. Затова и тази очевидна несправедливост - държавните чиновници и други служители в държавни структури да бъдат освободени от лични осигуровки, не бодеше толкова очите. Преди повече от година положението се обърна в резултат на тежката административната намеса на държавата, а частният сектор не смогва да догонва ръста на заплатите в бюджетната сфера.

При такива фрапантни разлики в заплащането никак не е чудно, че опитът на самозабравилата се власт да си осигури повече приходи чрез повишение на осигурителни вноски и някои данъци за частния сектор, за да покрие растящата издръжка на бюджетната сфера, я удари като бумеранг и доведе до нови избори.

Неслучайно зачестяват критиките и препоръките от икономисти и финансисти за сериозна промяна в осигуряването на работещите в държавния сектор. Дори Фискалният съвет, назначен от парламента да следи дали ефективно се харчат публичните финанси, поставя въпроса за

въвеждане на лични осигурителни вноски за бюджетните структури


Подобна реформа е малко вероятно да се случи в обозримо бъдеще, но оптимизацията на държавната администрация и част от публичната сфера е неизбежна, защото още тази година може да се окаже, че няма пари за заплати при все повече свиващият се дял на работещите в реалната икономика.

Близо 560 000 души работят в бюджетната сфера, като 144 000 от тях са държавните чиновници и тази бройка расте, вместо да се свива при тежката демографска криза, в която е изпаднала държавата. Извън тази статистика са заетите в силовите ведомства, за които данните са конфиденциални. Преди време Фискалният съвет повдигна завесата, като обяви, че броят на полицаите расте - през 2015 г. в България на 100 000 души население е имало по 312 полицаи, а през 2022 г. съотношението вече е било 421 на 100 000 души. Освен това България отделя едни от най-високите разходи за вътрешен ред и сигурност в целия Европейски съюз – 2,6% от БВП при средно 1,7% за ЕС и еврозоната.

Популизмът в навечерието на избори обаче не подминава нито една политическа сила. По предложение не на кого да е, а на „Продължаваме промяната“, която оглави протестите срещу Бюджет 2026 г., с удължителния закон за бюджета отиващото си 51-во Народно събрание гласува 5% индексация на бюджетните заплати. Това за първите три месеца на действие на закона ще струва 500 млн. лв. допълнителни харчове на държавата въпреки липсата на редовен бюджет.

Дали и частният сектор ще може да си позволи индексация на възнагражденията извън задължителното вдигане на минималната работна заплата с 12% от 1 януари? По-скоро не, като се имат предвид неблагоприятните икономически показатели и поредната нова война в Близкия изток. 

Така например, икономическият растеж за 2025 г. се оказа по-нисък от очакваните малко над 3% от БВП - НСИ оповести 2.9%. Прогнозите за тази година и за следващата също са за забавяне на растежа -  2,6% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г.

Индустриалното производство се свива, износът на български стоки спада трета поредна година, защото основни наши пазари са в рецесия. Расте единствено секторът на услугите и вносът на стоки, като главна причина за това е стимулираното от правителството вътрешно потребление

чрез изсипване на „хеликоптерни“ пари в публичната сфера.

Но и в публичната сфера също зрее недоволство, защото и там има богопомазани, но и забравени - докато на едни вдигат заплатите с 50-70%, други обират само трохите от бюджетната трапеза. 

Работодателските организации роптаят, че по-високите държавни заплати изсмукват работната ръка, която и без това не достига на частния сектор. Вредната формула за автоматично повишение на минималната заплата като 50% от средната, е довела до там, че в много сектори и региони в страната това е единствената причина за ръст на доходите. Бизнесът настоява за премахване на този автоматизъм и за договаряне на по-справедливи критерии за повишение на минималната заплата, които да отчитат и производителността на труда.

В момента този автоматичен ръст на доходите само възпроизвежда инфлация, без да води до повишение на покупателната способност на българите. За сметка на това ние затъваме в дългове, тъй като ръстът на бюджетните заплати се финансира в голяма степен от нови държавни заеми. През 2025 г. външният дълг на България е нараснал със 7.249 млрд. евро до 25.373 млрд. евро и от 17.3% от БВП вече е 21.9%.

В последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за България се отправя остра забележка към неустойчивия модел на икономически растеж, който следва страната ни в последните години - стимулиране на вътрешното потребление чрез административно вдигани от държавата заплати и ниски лихвени проценти, без да е обезпечено от ръст на производителността.

Организацията ни съветва да използваме максимално ефективно и без забавяне възможностите на членството ни в еврозоната, като заложим на реформи, които да доведат до повече инвестиции, по-конкурентни производства, по-добро образование и по-квалифицирана работна ръка.

 

МИЛА КИСЬОВА

 

Сподели

Реклама — Зона 16 (728x90)

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход
Реклама — Зона 3 (728x90)