Народното събрание ще проведе днес изслушване на Пламен Тодоров – единствения кандидат за член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Номинацията му бе издигната от парламентарната група на „Прогресивна България“. Тодоров, който наскоро бе възстановен на ръководния пост в Агенцията за държавна финансова инспекция, се явява като единствена кандидатура за попълване на състава на антикорупционния орган. Изслушването в пленарната зала се провежда в контекста на засилените обществени очаквания към ефективността на специализираната комисия.
Преди да се насочи към финансовия контрол, Тодоров е натрупал значителен опит в органите за сигурност. Работил е в Национална служба „Сигурност“ (НСС), а след нейната трансформация – и в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Комисията за противодействие на корупцията функционира като специализиран и независим държавен орган, чиято основна юрисдикция е превенцията, разкриването и ограничаването на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши публични длъжности. След законодателното разделяне на предишната мегаструктура, настоящите правомощия на КПК са разпределени в няколко ключови направления.
Комисията администрира и анализира декларациите за имущество и интереси на лицата на висши държавни постове. Тя извършва ежегодни проверки за съответствие на реалното имуществено състояние с декларираните доходи, като при установяване на разминавания или конфликт на интереси налага административни санкции.
КПК разполага с правомощия за провеждане на оперативни действия с цел разкриване на корупционни престъпления (подкупи, длъжностни присвоявания и търговия с влияние). Органът е задължен да разглежда и проверява сигнали от граждани, като гарантира анонимността на подателите.
Институцията координира дейността си с чуждестранни партньорски служби и международни организации в сферата на противодействието на трансграничната корупция.
След структурните реформи дейностите по гражданска конфискация (отнемане на незаконно придобито имущество) остават извън обхвата на КПК, което позволява на комисията да се фокусира приоритетно върху превантивната и оперативната дейност по високите етажи на властта.
