Докато Дунав се свива до критично ниски нива, държавите по течението продължават да взимат от него – за енергетика, корабоплаване и други нужди. Цената за България може да се окаже много по-висока от затрудненото корабоплаване: спад на подземните води, риск за питейните кладенци и концентрация на замърсители в реката. Според Димитър Куманов от „Балканка“ това вече е въпрос на национална сигурност.

 Какви са причините за това исторически ниско и критично ниво на Дунав?

Историческото спадане на нивото на Дунав се дължи на множество фактори. Голяма част от причините са заложени още преди десетилетия и са свързани с многобройните корекции на реката – изграждането на бентове и баражи, както и изправянето на притоците. Тези промени са извършвани в държавите по поречието на Дунав, включително и в България, още през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, като голяма част от съоръженията са изградени именно тогава.

Като пример мога да дам хидровъзлите „Джердап 1“ и „Джердап 2“ между Румъния и Сърбия. В Австрия също има множество хидротехнически съоръжения. Германия прехвърля води от Дунав към Рейн, тъй като Дунав е важен транспортен коридор.

Това обаче е забранено от европейското законодателство. Рамковата директива за водите например изисква да бъде осигурено добро екологично състояние на реките, включително на Дунав, който е определен като силно модифицирано водно тяло и за който трябва да бъде постигнат добър екологичен потенциал.

Сега, заради прекомерното водочерпене, очевидно никой в Европа не изпуска необходимото минимално водно количество от реката, или както го наричат в Европа – екологичен отток, който е необходим, за да се осигури животът в реката.

Това обаче не е важно само за водните организми, а е от изключително значение и за кладенците за питейна вода.

Подземните води, от които се захранват много кладенци както в България, така и в цяла Европа, са хидравлично свързани с водите в реката. Когато реката пресъхне, нивото на тези кладенци също спада.

У нас такива сериозни проблеми се наблюдават в Свищовския край. Чува се, че в Русенско също значително е спаднало нивото на кладенците, които черпят вода от подземните води, свързани с реката.

Казвате, че спадът на нивото на Дунав вече се отразява и на подземните води. Но има и друг риск – какво се случва с качеството на тази вода?

Река Дунав е известна като клоаката на Европа. В нея се изливат замърсени води от множество населени места и промишлени предприятия по течението.

В голяма част от урбанизираните територии отпадъчните води все още се изхвърлят без необходимото пречистване.

Например сега има една добра новина от Лом, където предстои да бъде изградена пречиствателна станция, но досега такава не е имало. В реката директно се изливат битово-отпадъчни и промишлени води. Няколко пъти е имало и изтичане на замърсяващи вещества от хвостохранилища в Унгария и Румъния.

В Сърбия има мини в района на Бор, които сега предстои да бъдат разширени, както и да бъдат изградени нови мини в други притоци на Дунав. В Сърбия няма флотация, няма и оборотен цикъл на водите – всички отрови директно се изхвърлят в реката.

За българския участък това е като отровна чорба – всички тези замърсители се вливат в огромната река. Затова водата трябва непрекъснато да се следи за замърсявания, защото в момента количеството прясна вода е малко, докато количеството на замърсените води остава постоянно и дори може да се е увеличило.

Какво означава непрекъснатото драгиране на Дунав за подземните и питейните води?

Реката непрекъснато се драгира, за да се осигурява корабоплаването. Това драгиране премахва естествения дънен субстрат, който играе ролята на филтър, препятстващ замърсените води от реката да навлизат в подземните води.

Ние, като драгираме, махаме този филтър. А сега нашата държава заедно с Румъния се готви да изпълнява един проект за цялостно удълбочаване на 12 критични точки за корабоплаването, което съвсем ще съсипе този филтър, доколкото той е останал.

Това създава сериозен риск за питейната вода. МОСВ трябва редовно да следи качеството на водата в реката, а предполагам, че РЗИ и ВиК операторите следят качеството на водата в тези кладенци. Проблемът е, че когато бъде установено замърсяване на водата, вече може да е твърде късно.

Освен драгирането, какви други действия на държавите по течението влияят върху количеството вода в българския участък?

Румъния си позволи да взривява скали и да потапя шрепове, отклонява вода към нейната атомна електроцентрала „Черна вода“. Унгария потапя шрепове, за да си повдигне нивото на реката, което означава, че тя задържа още вода.

Сърбия и Австрия държат хидроязовирите пълни с вода догоре, а ние тук нямаме вода.

Ето защо в момента в нашия участък е толкова ниско нивото на реката.

Най-лошото е, че действията на тези дунавски държави представляват пълно неспазване на европейските директиви, най-малко на Рамковата директива за водите и Директивата за местообитанията. По поречието на Дунав има изключително ценни местообитания на водни животни, риби и птици.

Заради понижаването на нивото водата се отдръпна навътре и се оголиха големи участъци от бреговете. Даже мамут откриха.

При това отдръпване на водата на сухо, по дъното, останаха огромен брой безгръбначни и други водни организми, които измряха. Когато нивото на реката се повиши, водата ще ги залее и те ще започнат да гният. Това е допълнителна предпоставка за влошаване на качеството на водата в реката.

Какви според вас са нарушенията на европейските правила и какво трябваше да направи Европейската комисия?

Румънската АЕЦ „Черна вода“, действията на Унгария и това, което направи Германия, най-малкото трябваше да бъдат подложени на така наречената стратегическа екологична оценка по протокола за оценка в трансграничен контекст по Конвенцията от Еспо.

Трябваше да има наказателни процедури от страна на ЕК срещу тези държави заради това, което правят с тази река, защото са нарушени най-малко две или три европейски директиви – Рамковата директива за водите, Директивата за местообитанията, Директивата за стратегическите екологични оценки и Директивата за оценките на въздействието върху околната среда.

Всички те са нарушени и животът в реката си измря.

Всички тези водни животни, безгръбначни, миди и други организми са хранителната база за рибите. Това означава, че тази хранителна база е измряла.

Ако обаче се намалят замърсяванията и всичко останало, което се случва с реката, тя някой ден ще може да възстанови живота в себе си.

Лошото е, че непоправимите щети вече са нанесени.

Казвате, че проблемите не са само в сегашното маловодие. Как промените, които са правени по реката и нейните притоци през годините, допринасят за днешната ситуация?

Един от най-големите проблеми пак в Европа се дължи на това, че притоците на реката бяха изправени, бяха изправени в изкуствени, прави речни корита и по този начин сега, като завали дъжд, той минава през тези притоци и директно отива в Черно море.

Преди това водата се е движила много по-бавно, задържаше се вода в естествените речни корита и я захранваше много по-дълго.

Освен това над тези влажни зони – това са места, където по време на жегата водата се изпаряваше, така че да може да се извали някъде наблизо. Сега всичката тази вода на бърз ход се излива в Черно море, там започва голямото изпарение, вследствие на което се образуват тези безкрайно дълги суши и редките поройни явления с наводненията.

И тези явления ги наричат климатични промени.

Напротив, тези явления се дължат именно благодарение на това, за което говорим, които са правени исторически назад във времето.

Има ли възможност тези стари речни корита да бъдат възстановени?

България има така наречените Планове за управление на речните басейни. Вътре има мерки като възстановяване на старите речни корита, но на този етап не се вижда нещо да се прави.

Реално това няма да е толкова лесно, тъй като тези изправени речни корита, поради високата скорост на водата в тях, те са се вкопали.

Доста по-ниско е сега дъното на тези корита, отколкото на азмаците – старите речни корита, които стоят по-нависоко, и няма как да повдигнем нивото на водата дотам, че да си мечтаем тя отново да се връща в по-старото си речно корито.

Споменахте и за планове на Румъния и Сърбия за нов хидровъзел на Дунав. Какво означава изграждането му за България?

Румъния и Сърбия подписаха споразумение за изграждането на трети хидровъзел на Дунав, за да задържат още повече вода, а ние тук съвсем ще останем на сухо.

Това, което България трябваше да направи още преди месец, е да поиска на най-високо ниво – в Дунавската комисия, в Комитета по опазване на река Дунав, в Европейската комисия, в съответната Главна дирекция – да се определи кой какво ще взима от тази река.

Защото в момент на маловодие, какъвто е сегашният, ако се спазват директивите на ЕС, трябва да се осигурява този екологичен отток. В момента необходимото количество вода за осигуряването му е по-голямо от реално наличното количество вода в реката и притоците ѝ. Това означава, че никой не трябваше да взима вода въобще от реката.

Състоянието на природата и питейните води в частност са елемент от националната сигурност на страната.

Ако сушата продължи, кои райони в България са най-застрашени?

Ако тази суша продължи, първо Свищов ще има сериозни проблеми. В Русенско нивото на кладенците вече е спаднало значително.

Най-лошият възможен сценарий е в някой момент в тези райони да бъде установено тежко замърсяване на кладенците.

Защото веднъж замърсени, те никога повече няма да могат да се използват.

Какви мерки трябва да предприемем, за да ограничим риска?

България трябва да настоява пред цяла Европа за сериозно намаляване на замърсяването на всички притоци на Дунав и на самата река. Трябва значително да се ограничат и сечите във водосборите на притоците и по поречието на Дунав.

При такива периоди трябва да се спре прехвърлянето на води от Дунава към други речни системи. На всички притоци задължително трябва да има пречиствателни станции за отпадъчни води.

Давам пример с мината „Елаците“. Тя замърсява над Етрополе река Малък Искър, която се влива в река Искър.

Връщането на реките в старите им корита са много сложни мерки. Това са по-прости и реалистични мерки, които могат да се предприемат.

Трябва да спазваме всички европейски директиви. Това е.