Понеделник, 5 октомври 2026
|
Димитровград
23°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Разговор между съпрузи: — Скъпа заминавам командировка. – казал мъжът. Съпругата го попитала: — Скъпи, нали ще си ми верен? Съпругът отговорил: — Скъпа, аз съм адвокат, не съм гадател.
Прочети още подобни вицове
20.09.2026
10.09.2026
03.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Бизнес - това е такава игра, в която печели, този който знае по-добре правилата, а губи, който ги спазва.
Бисери
03.10.2017
4,090 прегледа
Следващ →
Още вицове
Нощен полет. Една пътничка се взира през прозорчето към мигащата лампичка на края на крилото и вика стюардесата: - Бихте ли казали деликатно на пилота, че е забравил левия мигач?
Легнеш ли с кучета, ще се събудиш с бълхи! Захари Стоянов
Свещеник и монахиня се връщали от пътуване, когато колата им се развалила. Решили да прекарат нощта в хотел, където обаче имало само една свободна стая. Отецът легнал в антрето, а монахинята - в леглото. - Отче, ужасно ми е студено - рекла след десет минути монахинята. - Добре, ще ти дам едно одеало. След още няколко минути монахинята пак рекла: - Отче, все още ми е много студено. - Добре, ще ти дам още едно одеало. Минало известно време и монахинята се обадила: - Отче, все пак ми е студено. Не смятам, че Господ ще има нещо против, ако само тази нощ се направим на мъж и жена. - Вероятно си права... Стани и сама си вземи одеало!
Моряк танцува с момиче в дискотека и говори: - Искаш ли да те заведа у нас да ти покажа каква татуировка имам на корема? Цяла подводница! Мадамата: - Знам, вече усещам перископа.
В една гора стоят и си приказват Прасчо и Мечо пух. - Аве Мечо, откаде да си взема малко мед да ям, че съм много гладен. От два дена нищо не съм ял! - Прасчо, слушай сега понеже си ми приятел ще ти кажа. Накрая на гората има едно дърво на което има кошер и ше можеш да ядеш. - Ами ко да прая с пчелите като излязат. Къде ще се скрия? - питал Прасчо. - Риташ кошера и тръгваш да бягаш, зад хълма има едно езеро, влизаш вътре, пчелите ще стоят малко и ще си тръгнат. След това ще излезеш. Благодарил му Прасчо и тръгнал. Стигнал дървото, ритнал кошера и Пчелите излязли и почнали да го гонят. Бягал Прасчо минал хълма, обаче езеро няма. Продължава да бяга - езеро пак няма. Накрая го стигнали пчелите и му ебали мамата. След два часа, едвам вървейки, той се върнал при дървото с меда. Пред дървото стоял Мечо пух, който се излегнал, а до него стоял празен кошера с меда. Прасчо през сълзи го пита: - Мечо Пухм защо ме излъга, нали бяхме приятели? - Млакни ве свиня, не виждаш ли, че ми е тежко?