Свещеникът се обръща към всички, които са изпълнили църквата: - Вие искате да помоля Бог да изпрати дъжд и да спаси вашите насаждения. Но това няма да стане - Бог помага само на тези, които вярват в него. А вие всички сте дошли за дъжд, но нито един от вас не си е взел чадър…

- Чухте ли? Игуменката на манастира получила инфаркт в тоалетната! - Не! Какво се е случило? - Ами намерила дъската на тоалетната чиния вдигната…

Мъж се изповядва: - Отче, съгреших. Вървя си в парка и зад един храст виждам Той и Тя. - Не е грях, чедо. Това е нормално. Не се притеснявай! - Да, ама зад друг храст видях Тя и Тя. - И това не е грях. - Ама зад третия храст видях Той и Той. - Ех, синко… а ако беше дошъл преди пет минути, щеше да видиш Аз и Аз.

Представител на Coca-Cola отива на аудиенция при папата във Ватикана и го пита: - Свети отче, в проповедите си вие казвате, че човек не може да живее само с единия хляб. Но не може ли там някак да се вмъкне и някоя дума за кока-колата? - Как, това е богохулство! - Ами ние ще си платим, по 10 милиона на година ще ви даваме. Тръгва си човека, а папата се замисля. Вика секретаря си и му казва: - Я провери кога ни изтича договора с хлебозавода.

В манастир, игуменката води лекция за вредата от секса. След дълги монолози, тя завършва лекцията с думите: - Заслужава ли си за един час удоволствие, цял живот да си с гузна съвест? От последните редове се чува въпрос: - А как да удължим удоволствието до един час?

- Отче, дали има Бог? - Един Господ знае…

Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда. - Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”. - И защо? – попитал той. - Защото ме докосна по рамото без разрешение. - Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал. - Да, отче. - Това не е основателна причина да го наречеш копеле. - Но, отче, той ми пипаше гърдите. - Както аз сега ги пипам ли? - Да, отче. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но след това той ме съблече. - Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й. - Да, отче. - И това не е причина да го наричаш копеле. - Но, отче, той ме облада. - Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея. - Да, отче – казала тя няколко минути по-късно. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН. - Ах това гадно копеле!

Събрали се католически свещеник, баптистки пастор и равин да спорят в кой точно момент се заражда живота. Католическия свещеник казал: - Животът се заражда в момента на зачатието! - Не е вярно - отговорил пасторът - в първите седем дни в зародиша няма кръв, а живота е в кръвта, следователно откакто има кръв - тогава се заражда и живота. Равинът ги слушал и най-накрая им казал: - Вие нищо не разбирате. Животът започва когато порастнат децата и умре кучето!

Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня: - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: - Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия… - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: - Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…

Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси за да разгледа забележителностите. Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря: - Ти не ме ли познаваш? Аз нямам, паспорт ето диадемата и жезъла. Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф. - Шефе, да знаеш кой спрях? - Кой си спрял, да не си спрял някой депутат? - Не бе шефе, много по-голям от него. - Да не е министър-председателя или президента? - Не, още по високо ниво. - Бе ти да не си спрял Дядо Господ? - Ми сигурно ще е той след като папата го вози.

- Знаеш ли кой е най-щастливият човек в света? - Не. - Владиката, бе! - Защо? - Ами всеки ден вижда началника си разпънат на кръста.

Поп и равин преминават една река с лодка. Като наближават брега попа казва: - Мен господ ме води и ще стигна до брега, като ходя по водата. Слязъл от лодката и бавно, бавно стигнал до брега. Равина решил, че щом попа може, ще го направи и той. Скочил от лодката и потънал. На брега попа седи и размишлява. - Абе, що не му казах на тоя къде са подводните камъни…

Един поп много пиел и биел жена си. Попадията в отчаяние застава пред иконата и се моли: - Господи, направи нещо! В този момент попът се връща от кръчмата. - Ха, мръсница, и на началника се оплакваш от мене!

Монахиня споделя с игуменката: - Снощи се разхождах в градината, когато градинарят ме хвана, хвърли ме на земята, и… искам да се покая. - Отивай да изядеш десет лимона - заповядва игуменката. - Това ли ми е покаянието? - Не, но това ще изтрие доволната усмивка от лицето ти - отвръща игуменката.

Игуменката, обявява менюто за следващия ден в стола: - Първо: Постна супа. - Второ: Печено месо с картофи с гарнитура краставици. В столовата се чува радостно: И-е-е-е-е-е! - Краставиците ще бъдат нарязани! В столовата се чува тъжно: Е-е-е-е-е!

- Който сам се пази и Господ го пази, - казала монахинята и нахлузила презерватив на свещта.

- Дядо попе, грешно ли е да се спи с чужди жени? - Не е грешно, чадо, ама вие не спите…

Един поп бил възмутен, че дъщеря му често излиза вечер с компания и се прибира късно нощем. Една вечер, след като дълго я чакал, тя се прибрала чак към 3 часа сутринта. Попът я посрещнал на вратата и обвинително казал: - Добро утро, дъще на сатаната! - Добро утро татко - весело му отвърнала девойката...

Пред св. Петър се изправят двама души - шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър: - Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква! - Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.

След 30 години едни съученици се би ли събрали на банкет. Имало много лекари, учители, техници, инженери и един свещеник. По едно време един от учителите попитал: - Василе, кажи ми честно, има ли бог или не? Свещеникът въздъхнал и отговорил: - Нека да не си говорим за работа!