Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 25°
"Не съм го казал, но ще повторя!" к-н Данов (Парчето) под. 28860
Бисери 3,869 прегледа
Следващ →

Още вицове

Карал си един мъж към вкъщи, но го спира патрул: - Пили ли сте, сър? - Не, защо? Да не би да криволича по пътя? - Не. Карахте без грешка. Издаде ви тази дебела грозотия до вас. Двама приятели доскоро се били женили, седят си в кварталното кръчме, пийват биричка и правят мохабет: - Аз със жена ми до сватбата не бях спал. А ти? - Хм.. Кви въпроси ми задаваш! Помня ли? Как се казваше жена ти?? Две мутри отиват на лов. Както си ходят, единият вдига пушката, прицелва се, но не стреля! Другият му вика: - К`во правиш, бе? Що не стреля? К`во виде?! - Ъъъъ, абе мина една коза! Ама не стрелях, щото може да е питомна! - Абе как ше е питомна бе тъпак?! Тука у гората къдет` к`вот` има всичко е диво! Продължават из гората и по едно време тоя същият вдига пушката и стреля. - К`во стана, бе? К`во утрепа?! - Ъъъъъ абе, мина нек`ва дива бабичка, разбираш ли!?! Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: - Как си, лисо? - попитал я заека. - Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото... - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. - Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека. - Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: - Оо-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката. Уплашил се заекът и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: - Добърррр деннннн! Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.