Стар английски анекдот.
Лорд Дамървил решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, написал предварително до хотела писмо, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета.
Скоро получил отговор:
Сър,
В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати.
Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче!
А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.
- Уау! Виж, каква жена!
- Да, красавица отвсякъде! С нея имам прекрасни отношения.
- Разказвай подробно!
- С нея се вижда, в работата веднъж или два пъти седмични. Поздравяваме се и се усмихваме един на друг.
- Само това? И това наричаш прекрасни отношения?
- По-добре не би могло да бъде: тя не ми звъни, не ми пречи; аз не й звъня, не й преча; един на друг нищо не си дължим и нямаме никакви претенции един към друг. Какво може да се иска повече?!