Психиатър стои в кабинета и скучае - в момента няма пациенти. Вратата на кабинета бавно се отваря и на четири крака влиза човек, държащ нещо в ръцете, в устата и влачи още нещо след себе си.
Психиатърът:
- А! Кой дойде при нас? Ти си куче, което се е изгубило? Заповядай! Сега ще се погрижим за теб.
Човекът отрицателно клати с глава.
- А-а-а! Ти сигурно си костенурче, която не може да намери мами и тати, ела тук миличко!
Човекът отрицателно поклаща с глава.
- А какво си тогава?
- Докторе, майната ти! Аз съм СисАдмина! Инсталирам ти мрежа...
Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!