а няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали:
- Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим.
- Добре. Става!
Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Не позна! - и й се изредили всички.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Пак не позна! - и пак минали всички.
Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули:
- Моля те, кажи калинка!
- Слооооон!
Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
- Къде беше вчера?
- Дядо ми умря вчера.
- Инфаркт ли?
- Не, вчера у нас имаше пожар.
- И той изгоря?!
- Не.
- Задуши се от дима ли?
- Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
- А-а, значи се е пребил?
- Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
- Тогава какво стана?
- Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
- Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
- Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
- Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
- Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.