Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Рано сутрин мъжът отива до прозореца, вдига щорите, поглежда навън и казва:
- Не мислиш ли, че днес ще бъде прекрасен ден?
- Какво искаш да кажеш с това?
- А нищо, просто си спомних какво ми говореше едно време.
- И какво ти говорех?
- Ами, казваше, че един прекрасен ден, ще си събереш багажа и ще се махнеш от мен...