Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Бог - на Адам:
- Време е да започнете да се плодите. На земята трябва да има повече хора. Хващай Ева, води я в храстите и я целуни!
Влиза Адам в храстите и вика оттам:
- Готово, а сега, какво да правя?
- Ами сега я погали!
След малко от храстите се чува:
- Готово, а сега....
- Сега започвайте, да правите любов...
След една минута, Адам подава глава от храстите:
- Господи, какво значи "главоболие"...