Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал.
Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:
- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!
Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:
- Добре, че поне кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?
Пътуват в купе в нощния влак Париж-Милано мъж и жена. Мъжът я гледа – хубава, секси, изобщо страшна. И тъй като около тях има и други хора, той й пише с пръст на френски на стъклото:
- combiеn (колко?).
Тя пише:
- 1000.
Той пише:
- beaucoup (много).
Тя драска едната нула. Той изтрива com от combiеn и остава biеn (добре). Тя изтрива beauc и крайното р от beaucoup и остава ou (къде?).