Вицет — Димитровград

Дейвид Бекъм и жена му се прибират от летището с такси. - Къде сте били? - пита шофьора. - В Ню Йорк - отвръща Бекъм - гледахме една постановка и обикаляхме магазините. - Хапнахте ли някъде нещо вкусно? - Да, имаше един наистина страхотен ресторант. - Как се казва? - поддържа разговора шофьора. - Хм. Не помня. Я ми назовете някоя голяма железопътна гара в Лондон. Шофьорът почва: - Ватерлоо, Падингтън, Виктория... - Аха! Виктория, как се казваше ресторанта, където се хранихме?

Семейни 03.10.2017 4,112 прегледа

Следващ →

Още вицове

В апартамента на стара мома влиза крадец. - Бързо, всичките пари и злато в чантата или ще те застрелям! - Кой си ти? - Аз съм крадец, убиец, изнасилвач! - О, боже, колко интересно... Директор си ляга с младата си секретарка. Посред нощ той я събужда й казва: - Мила, отивам в банята. - Защо трябваше да ме будиш? Само за да ми кажеш това ли? - Просто исках да те помоля да ми запазиш мястото до тебе. Блондинка отива при доктора: Б: - Доктор, помогнете! Ужили ме пчела! Д: - Няма страшно, сега ще намажа... Б: - Но как ще я хванете? Пчелата сигурно отдавна е отлетяла някъде далеч! Д: - Неее, ще намажа мястото, където ви е ужилила. Б: - Ааааа. Беше в парка, на една пейка под едно дърво. Д: - Идиотка! Ще намаже тази част от тялото, където ви е ужилила пчелата и ще мине! Б: - Така да бяхте казали, докторе! Пчелата ме ужили на китката на ръката. Божичко, как ме боли! Д: - Коя точно? Б:(невинно) - Откъде да знам? За мен всички пчели са еднакви.... Седят в ресторанта англичанка, немкиня и българка. Англичанката: - Когато хапвам от кремвирша, си спомням за моя Джон! Немкинята: - Когато хапвам от наденичката, си спомням за моя Фриц Българката: - Когато хапвам от салама, си спомням за моя Пешо! Немкинята и англичанката: - Не може да бъде!!! Българката: - Той просто работи в цех за колбаси, а вие какво си помислихте? Самолет извършва принудително кацане в гъстите гори на Амазонка. Спасителен отряд е изпратен, да намери оцелелите пътници, да им занесе храна и медикаменти и да извика на помощ хеликоптери, които да ги спася. Спасителите търсили, търсили и накрая намерили падналия самолет. Приближават се към него и виждат следната картинка: един от пътниците седи на земята и глозга човешка кост, а зад него купчина от вече оглозгани кости. Мъжът вижда спасителите и горчиво започва да ридае: - Да, аз съм виновен. Ама, какво да направя, нали все пак трябваше да оцелея. Наложи се да изям всички останали пътници. Началникът на спасителния отряд гледа втренчено и успява само да каже: - Да бе, обаче самолетът падна само преди три дни....